Паун Цонев в ПИК и "Ретро": Ако Гюров обяви война, Йотова последна ще научи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Навремето управляваха умните. Това беше жестоко. Умните непрекъснато принуждаваха тъпите да учат. Днес света управляват тъпите. Това е справедливо, защото тъпите са много повече. Умните се учат как да говорят, за да бъдат разбирани от тъпите. Ако тъпият нещо не разбере, виновен е умният. Преди страдаха тъпите. Днес страдат умните. Това е хубаво, защото страданието в целия свят намалява, тъй като умните стават все по-малко“.
Тези пророчески думи на култовия руски писател Михаил Жванецки сякаш са писани специално за нашето мило отечество и за неговите ненагледни управленски кадри. Те особено пасват на настоящото служебно правителство, приписвано от запознатите с тази материя на ПП. Някои превеждат абревиатурата като Продължаваме Промяната. Други – като Продължаваме Простотиите. Кой както му харесва. Или както се е позиционирал на държавната хранилка.
Появява се на родната политическа сцена някакъв човек. Никой на планетата Земя, включително и самият той, от години не знае какъв е и какво работи. Политик ли е или финансист? Подуправител на БНБ ли е, или не е? И още куп други неясни неща от неговото житие-битие. Докато очаква просветлението, един прекрасен ден се събужда с идеята, че обърканите неща в живота му ще се прояснят, ако стане служебен министър-председател. Предишната му партия ПП силно насърчава мнимия подуправител в сбъдването на тази му мечта. Идеята е той да стане неин доверен подизпълнител в служебната власт. Да свърши това-онова, да назначи един, да уволни друг и изобщо да поразвърти метлата из раздутата държавна администрация в светлината на приближаващите извънредни парламентарни избори, на които ПП възлага големи надежди.
При последвалия кастинг за служебен премиер в президентството от 10 кандидати за славата птичето, кой знае защо, решава да кацне точно на неговото рамо. Президентът въпреки обезпокоителните обструкции от различни страни, дето се казва, залага името и авторитета си в този избор. Облича мнимия подуправител с доверие, дори го посреща по европейски на крака на входа на президентската институция.
И тук идилията свършва. По-нататъшните събития доказват едно към едно верността на цитираните в началото непреходни мисли на проницателния Михаил Жванецки. Ако беше от малцинството на умните, ощастливеният от съдбата и от президента служебен премиер би проявил елементарно уважение и човешка благодарност към този, който го е назначил и от безработен го е възкачил на най-овластения пост в държавата. Не се изисква кой знае колко много. Достатъчно е да се обажда от време на време, да споделя, а защо не и да консултира с президентството важни и актуални за държавата теми и проблеми.
Вместо това служебният премиер тайно събира една тайфа министри и експерти, вдигат си чукалата и заминават за Украйна да подписват 10-годишно споразумение с президента Зеленски, което включва куп ангажименти, включително и във военната област, че даже и някакви тайни клаузи, каквито догадки се появиха в медиите. За посещението на тайната делегация в Киев президентът научава от медиите. Неблагодарният премиер дори не си прави труда да вдигне телефона на този, който по конституция носи отговорност за него, и да сподели, че тръгват за Украйна. И ако не друго, поне да информира президента в качеството му на върховен главнокомандващ на армията какво ще подписват там, какви задължения ще поемат войската и военнопромишленият ни комплекс. И тук вече не става въпрос за култура и възпитание, за морал и етика. Тук става въпрос за спазване на основния закон на държавата от нейния премиер, па макар и служебен, което в случая очевидно не е факт.
Няма как всеки да си подписва всякакви документи и международни споразумения с когото си поиска и когато си поиска. Нищо чудно утре подизпълнителят на ПП в служебното правителство да реши да обяви война, примерно на Русия. Върховният главнокомандващ на българската армия и това ли ще научи от медиите?! Преди 4 години държавата беше управлявана от друг герой на Жванецки и ПП. В битността си на премиер героят изгони само за една нощ 90 служители и дипломати на руското посолство, поставяйки абсолютен световен рекорд в дипломацията. Тогава президентът също научи за този вандалски дипломатически акт от пресата, който практически прекрати нормалните българо-руски отношения и даде повод на президента на Руската федерация официално да ни обяви за вражеска държава. Ако предшествениците на Жванецки, неповторимите Илф и Петров, бяха живи, сигурно щяха да напишат, че подобно управление трябва да бъде съдено за тъпота с взлом.
Подписването на практически апокрифното 10-годишно споразумение с Украйна идва на фона на нееднократните изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп, че руско-украинската война скоро ще свърши, защото Зеленски не държи никакви карти в ръцете си. А войната в Иран трупа нови и нови карти в ръцете на Путин, и то всичките са аса, на фона на летящите в небесата цени на петрола, пълнещи обилно руската хазна. Премиерът обаче вероятно играе само сантасе и такива сложни игри не са му интересни, затова смело подписва дългосрочен документ, вярвайки, че войната ще продължи още дълго. А може би просто е решил да стои до последно със Зеленски срещу руските нашественици като един истински Гюро(в) Михайлов. Като онзи наш емблематичен войник Гюро Михайлов, който изгорял на поста си, когато сградата на поделението пламнала, защото му било наредено да стои на входа и да не мърда. Дано обаче от такива нелегални, недалновидни и неумни споразумения да не пламне в един момент и нашата черга.
На принципа, че себеподобните се събират и възпроизвеждат, служебният премиер си е назначил за служебен министър на вътрешните работи експерт статистик. При това и ентусиаст. Този странен управленец няколко пъти на ден излиза с блеснали очи пред медиите и веднага почва да каканиже някакви цифри и сравнения как било в министерството преди него и как е сега. В крайна сметка от неизброимите цифри и числа излиза, че преди практически не е имало МВР. МВР започва от него, сега се е развихрило срещу всички видове престъпност и най-вече срещу купуването и продаването на гласове. След като издекламира статистическите факти, неизменно прави извода, че само за две седмици цялото общество вече прелива от доверие към неговото МВР, водещо служебната власт към убедителна победа на изборите, които вече сто на сто щели да бъдат честни. А дано. Както е отбелязал класикът Жванецки, по-добре да замълчиш и да изглеждаш глупак, отколкото да отвориш устата и да разсееш всички съмнения…
Докато вътрешният министър изнася статистически и социологически сказки на медиите, министърът на образованието, за да не остане по-назад, чупи тъпомерите в своята област. Просветената българска общественост с потрес научи, че той е обсебен от фиксидеята неговото двумесечно управление да постави основите на историческа програма, при която всички български деца да научат украински. С тази цел той също бе курдисан в нелегалната делегация, за да обсъди конгениалната си идея със своя украински колега. И все пак защо му е хрумнало българчетата непременно да учат украински? Да е международен език, не е. Да е много красив и благозвучен, едва ли. Украинската класика отдавна е преведена на български. Да е решил, че децата трябва да четат класиката в оригинал, това е нова глупост. Но все трябва да има някаква причина? Дали пък авангардната идея не е свързана с друг подписан документ от нелегалната делегация, според който България поема ангажимент да се включи с всички сили във възстановяването на Украйна (ако е останало нещо за възстановяване) след края на войната? И нашите възстановители да комуникират с украинците на матерния им език. Толкова неща направихме за тях, още един жест не пречи.
Колко ще възстановим разрушената Украйна, е отделен въпрос. А кой ще възстанови България от разрухата на тъпите управления? Според мен президентът Йотова може да даде тон на оздравителния процес, като на първо време уволни цялата „украинска“ делегация, воглаве със злополучния служебен премиер. Което освен всичко друго би ѝ вдигнало моментално рейтинга минимум с 10 пункта.
Време е за смели решения, г-жо президент! Умното малцинство ще ви благодари. А Вие влизате директно в историята.
